Страхове и реалности за раждането: споделям моя личен поглед и опит
През годините съм разговарял с хиляди бъдещи майки. Всяка от тях носи своите страхове, очаквания и въпроси — и това е напълно естествено. Раждането е един от най-силните и запомнящи се моменти в живота. За съжаление бъдещите майки са заобиколени с много митове за раждането и „наследени истини“, които не винаги отговарят на реалността и създават излишен страх.
Някои от най-честите въпроси, които чувам в кабинета си, са:
„Вагинално раждане или секцио — кое е по-добре?“,
„Епидуралната упойка пречи ли на раждането?“,
„Нужно ли е да съм гладна, когато тръгна да раждам?“
От опита ми знам, че колкото по-ясна представа има жената какво я очаква — толкова по-спокойна и уверена влиза в родилната зала.
Именно затова искам да обясня истините за раждането, за да може да оставите митовете зад гърба си и да посрещнете раждането с увереност и спокойствие!
- „Колко е „точен“ терминът?“
- „При първите болезнени контракции трябва да отида в болницата.“
- „Планираното секцио е най-добре.“
- „При цезарово сечение боли по-малко.“
- „При цезарово сечение се режат коремните мускули.“
- „Веднъж секцио – винаги секцио.“
- „Не мога да повлияя на болката си по време на раждането”
- „Епидуралната упойка спира контракциите и забавя раждането.“
- „Ако раждам с епидурална упойка, няма да мога да напъвам.“
- . „С епидуралната упойка няма да мога да се движа.“
1. „Колко е „точен“ терминът?“
Терминът не е „точна дата“, а ориентир. Виждам много бъдещи майки как се фиксират върху конкретния ден на термина. Всъщност само около 4–5% от бебетата се раждат точно на термин. При повечето раждането настъпва в рамките на ± 2 седмици.
Колкото по-рано направим първото ехографско измерване — най-добре около 7.–9. гестационна седмица — толкова по-точно определяме термина. Но това остава ориентир, не абсолютна прогноза. Ако Вие и бебето сте добре, няма причина да се тревожите, ако раждането не настъпи „точно по план“.
2. „При първите болезнени контракции трябва да отида в болницата“
Ранните контракции не винаги означават, че е време за болницата. В практиката си много често виждам бъдещи майки, които идват твърде рано в родилна зала, просто защото контракциите са започнали. В началото те често са нерегулярни и слаби, а латентната фаза може да продължи с часове или дори дни.
Препоръчвам да останете у дома, докато контракциите не станат регулярни, болезнени и не се повлияват от спазмолитици. Така ще изкарате по-дълго време от подготовката за раждането си в комфортната обстановка на собствения си дом. Разбира се, има случаи, в които трябва да потърсите преглед веднага – ако имате вагинално кървене или силна постоянна болка.
3. „Планирано секцио е най-добре“
Планираното секцио не е „по-добрият“ вариант по подразбиране. Цезаровото сечение е коремна операция. Да, в определени ситуации е животоспасяващо и категорично необходимо, но това не го прави автоматично „по-добрият начин“ да се роди едно бебе.
Ако го сравниим с нормалното (вагинално) раждане, секциото носи повече рискове. Това е коремна операция, с потенциал за повече усложнения:
– за майката (свързани с анестезия, кръвозагуба, риск от инфекции, по-дълго възстановяване и затруднено кърмене);
– за плода (свързани със забавена адаптация, дихателни затруднения, по-чести кожни атопии и алергична предразположеност).
Ето защо решението за оперативно раждане трябва да е основателно (напр. неправилно предлежание, страдание на плода и др.).
4. „При цезарово сечение боли по-малко“
Този мит може да звучи примамливо, но реалността е друга. В хода на самата операция не усещате болка (поради упойката), но възстановяването след секцио обикновено е по-болезнено и продължително в сравнение с вагиналното раждане.
Възстановяването от операция е по-бавно и по-болезнено, в сравнение с нормално раждане. Майките със секцио често се нуждаят от повече обезболяващи и от по-дълга почивка. Възстановяването след нормално раждане (особено без сериозни разкъсвания) по правило е по-бързо и с по-малко болки.
Затова не бива да се заблуждавате – секциото не е „лесният безболезнен начин“, а коремна операция с очакваните болки и дискомфорт след нея.
5. „При цезарово сечение се режат коремните мускули“
Така са се правили операциите преди 60 години. Днес при секцио мускулите не се режат. Използваме техника, която щади мускулите на коремната стена.
При разрез на Пфаненщил („бикини“ разрез) се минава през кожа, подкожие, коремна фасция, а коремните мускули не се прерязват, а се раздалечават настрани като завеса. Мускулните влакна се разделят по естествените им линии, за да достигне до матката. Така се избягва увреждане на мускулите и заздравяването е по-бързо и пълноценно.
6. „Веднъж секцио – винаги секцио“
Това твърдение е остаряло. Днес медицината насърчава т.нар. VBAC (вагинално раждане след цезарово сечение) при много жени, ако няма противопоказания. Много от моите пациентки успешно раждат вагинално след предходно цезарово сечение.
Грижите по време на бременността и стриктното наблюдение са ключови за успеха на нормално вагинално раждане след секцио. При добре зараснала матка рискът от руптура на стария белег е много малък. При правилна преценка около 70% от опитите за VBAC завършват успешно.
Разбира се стига показанията за секцио да не са налице отново. Окончателното решение се взема, въз основа на състояние на матка, плод, плацента, белег от предходно секцио и др.
7. „Не мога да повлияя на болката си по време на раждането”
Да – можете да повлияете на усещането за болка. В практиката си съм видял колко огромна разлика правят спокойствието, доверието и подходящата среда. Болката не е само физическо усещане — тя се усилва от тревожност, напрежение, усещане за липса на контрол.
Вярвам в силата на добрата комуникация с раждащата. Насърчавам свободното движение, смяната на пози, слушането на музика, ароматерапията, подкрепата от партньора. Те дават допълнителна сила и участват в цялостния процес. Дишането, йогата и релаксационните техники не са „алтернативи“, а реални помощници по време на раждането.
8. „Епидуралната упойка спира контракциите и забавя раждането“
Често раждащите изразяват с мен опасенията си, че епидуралната упойка ще „спре“ или „забави“ раждането. Истината е, че не я спира. Правилно поставена, тя не увеличава риска от секцио, а често дори улеснява разширението, защото мускулите се отпускат.
От значение за ефективността на упойката е да се постави в правилното време и в правилната дозировка, за да не се подтиснат маточните контракции
9. „Ако раждам с епидурална упойка, няма да мога да напъвам“
Епидуралната упойка не пречи да напъвате. Напъните се предизвикват от самия механизъм на раждането — от движението на бебето надолу и натиска в тазовото дъно. Дори с епидурална упойка ще усетите кога е моментът да напъвате. Упойката облекчава болката, но не изключва усещането за натиск и напън.
За мен е важно жената да се чувства комфортно и да не усеща болка, за да има сили когато те са важни – за напъването. Разбира се, при липса на признаци за страдание на плода.
10. „С епидуралната упойка няма да мога да се движа“
Ще можете да се движите. Една от съществените разлики между спиналната (при цезарово сечение) и епидуралната упойка (за нормално раждане) е, че при втората, можете да сте стабилна на краката си. Епидуралната упойка блокира временно (за около 20 мин.) сетивните и двигателни нерви от кръста надолу. След това сте в състояние за разходка в Родилната зала и за други дейности, но вече без да усещате болката. А това е важно, за да прогресира раждането.
Моят съвет като лекар
Не вярвайте сляпо на историите „една приятелка каза…“.
Всяко раждане е уникално, а медицината постоянно напредва. Информирайте се от надеждни източници и обсъждайте притесненията си с Вашия лекар.
Колкото по-добре познавате процеса, толкова по-уверено ще преминете през него — и толкова по-специално ще запомните този ден. В част 2. на същата тема ще намерите още 11 важни въпроса за раждането и техните отговори.
