Ако познавате рисковите фактори, ще знаете как да ги повлияете и забавите
Менопаузата е естествен процес, свързан с промяна в хормоналните нива и в метаболизма. Кога ще настъпи е строго индивидуално за всяка жена и зависи от редица фактори. Ако ги познавате, ще имате възможност да контролирате кога и с каква скорост ще се проявяват симптомите на менопаузата.
Хранене, физическа активност, сън, контрол над стреса са само малка част от „подаръците“, които можете сама да направите за себе си.
За менопаузата съществуват редица митове и стереотипи, които пречат за навременно идентифициране на предшестващите я симптоми. Статията е предназначена да Ви даде отговори на най-честите въпроси и митове:
- На каква възраст започва менопаузата и колко трае преходът?
- Ранна и преждевременна менопауза: как влияят на фертилността?
- Симптоми на менопауза: какво да очаквам?
- Перименопауза или друга причина за нередовен цикъл?
- Нужни ли са хормонални изследвания?
- Хранене, движение, добавки: кое наистина помага?
- „Натурални“ алтернативи на ХЗТ — има ли доказателства?
- ХЗТ: рискове, ползи и колко дълго?
- Необичайно кървене след 45–50 г.: кога да потърся гинеколог?
- Тегло и метаболизъм в менопауза — план за действие
- Остеопороза след менопауза: профилактика и лечение
- ХЗТ и сърдечно-съдов риск: какво е важно да знам?
- Либидо и вагинална сухота: работещи решения
- Настроение, тревожност, сън: обратими ли са промените?
- Контрацепция в перименопауза — докога е нужна?
На каква възраст обикновено започва менопаузата и колко трае перименопаузата?
Мит: Менопаузата идва на 50 г. и продължава „вечно“
Реалност: Обичайният “нормален” диапазон за настъпване на менопауза в България е 45–55 години – в тези граници попадат около 90% от жените. Около 5% от българките имат симптоми на менопауза по-рано – между 40 и 45 г. А 1% навлизат в менопауза още преди 40 г. Само 3-5% от жените ще имат менструация след 55.
Перименопаузата (периодът, който предшества менопаузата) продължава около 8-10 години, след което тялото се „адаптира“ към промените.
Но яйчниците започват своето „остаряване“ около 30. година от живота. От тази възраст трябва да започнете да „щадите“ яйчниците си и да водите здравословен лайфстайл.
Какво е преждевременна/ранна менопауза и как се отразява на репродукцията?
Мит: При ранна/преждевременна менопауза шансът за забременяване е нулев
Реалност: Ранна е менопауза е менопаузата, настъпила преди 40–44 г. Яйчниците изчерпват рано резерва си. Овулации са възможни, но непредвидими. Необходима е своевременна оценка на яйчниковия резерв още в периода на перименопаузата (следете за нередовен цикъл). Навременно поведение е решението при желание за бременност.
Кои са най-честите симптоми на менопаузата?
Мит: „Истинските“ симптоми на менопаузата са горещите вълни.
Реалност: Те са най-разпознаваемите, но не са единствени – налице са още нарушения на съня, промени в настроението, нарушена памет или „мозъчна мъгла“, атрофия на мускулите, вагинална сухота и сексуален дискомфорт.
Как да различа перименопауза от други причини за нередовен цикъл/кървене?
Мит: Нередовният цикъл след 45 г. е винаги израз на перименопауза
В периода на перименопауза цикълът често се мени, но има и други причини за това – полипи, миоми, кисти в яйчниците. Неправилно кървене или необичаен интервал между менструациите в този период изискват винаги гинекологичен преглед и ехография.
Нужни ли са хормонални изследвания или диагнозата е по симптоми и преглед?
Мит: Менопаузата се „доказва“ само с хормонални тестове
Реалност: При възраст над 45 г. диагнозата се основава на симптомите и гинекологичния преглед, без нужда от рутинни хормонални изследвания.
При симптоми преди 45 г. хормоналните изследвания (FSH, AMH, inhibin B)помагат както за диагнозата, така и за определяне на необходимите мерки за корекция.
Как стрес, цигари, хранене и движение влияят на симптомите?
Мит: Добавките не могат да спрат менопаузата, а цигарите само успокояват симптомите
Реалност: Редица активности или добавки могат да „забавят“ настъпването на менопаузата. Фитоестрогенни продукти (соеви продукти, ленено семе, бобови храни, червена детелина) ще компенсират отчасти понижения естрадиол.
Добавянето на калций, витамин D и протеини в храната, заедно с физическите упражнения (кардио + силови), ще подобрят състоянието на мускулите и ставите. Някои растителни продукти (черен кохош, женско биле, витекс, вечерна иглика и др.) имат хормоноподобен или хормонодопълващ ефект и спомагат за поддържане на менструалния цикъл за по-дълго време.
Добавките са допълнение, не заместител на хормоните. Стресът е водещ рисков фактор за ранно настъпване на менопаузата в България! От друга страна се знае че цигарите ускоряват настъпването й с поне 1-2 години (зависимост от дозата). Спирането на тютюнопушенето и ограничаване на стреса независимо кога ще стане, спомагат за забавяне на хормоналните промени.
Има ли „натурални“ алтернативи на хормоналното лечение?
Мит: „Натурално“ е безопасно и ефективно за всички
Реалност: Ефектът на натурални средства за поддържане на хормоналния баланс в перименопаузата е зависимо от качество на продукта, дозировка и взаимодействието им помежду си. Няма универсална добавка за всяка жена в тази възраст – едни помагат за едни симптоми, други повлияват други. Препоръчва се наблюдение и проследяване от специалист при приема им.
Това ще гарантира максималната им ефективност и безопасност. При силно изразени симптоми, липса на ефект от „натуралните“ добавки и при липса на противопоказания (напр. естроген-зависими видове рак или сърдечно-съдови заболявания), хормоналната терапия остава най-ефективното лечение.
Опасна ли е хормоналната терапия, кога се препоръчва и колко дълго?
Митове: Хормоналната терапия е „опасна за всички“ / Хормоналната терапия е „идеална за всички“
Реалност: И двете твърдения са пресилени. Необходима е точна преценка кои са правилните кандидати за хормонозаместителна терапия, за да се избегнат непремерени рискове. Тя е най-ефективна за вазомоторни симптоми и се препоръчва при ниско-рискови пациенти, особено преди 60 г. или по-малко от 10 г. от последната менструация. Изборът на форма/път на приложение е ключов. Трансдермалните форми са далеч по-безопасни по отношение на тромбози и сърдечно-съдов риск.
Какво да правя при необичайно кървене след 45–50 г.? Кога да търся АГ?
Мит: Понякога има кървене и след менопаузата – не е нужно изясняване
Реалност: Всяко генитално кървене след повече от една година без менструация изисква уточнение (преглед, ехография, понякога биопсия). При прием на хормонозаместителна терапия, се определя честотата на гинекологичните прегледи за проследяване на дебелина на ендометриума.
Как да се справя с наддаването на тегло и „забавения“ метаболизъм?
Мит: „Менопаузата спира метаболизма — нищо не помага.“
Реалност: Менопаузалният преход и промяната в метаболизма води до преразпределяне на мазнините и промяна в телесния състав. Възможен е контрол над метаболизма, но изисква
- тренировки (2–3 силови /седмично),
- правилно хранене (протеин 1.0–1.2 g/kg), витамин Д, Калций
- почивка (7–8 ч. сън).
Това е важно, защото ще намали риска за атеросклероза и ще съхрани мускулната и костната тъкан.
Риск от остеопороза и как да предпазя костите
Мит: Остеопорозата е неизбежна след менопаузата
Реалност: Да. Рискът се увеличава с възрастта, но може да се управлява и забавя. Запазването на костната маса е ключовият момент в профилактиката.
Предпазването от остеопороза се постига чрез редовни тренировки (аеробни и силови) и поддържане на мускулната маса, прием на допълнително Калций (≥700–1 200 mg/ден), витамин Д (800–1 000 IU/ден при дефицит), правилен хранителен режим. При необходимост
Проверка за остеопороза се прави на жени над 65 години, а при повишен риск от остеопороза и на по-млади жени. За оценка на фрактурния риск се използва калкулатор FRAX. Златен стандарт за оценката на костната минерална плътност е DЕXA (двойно-енергийната рентгенова абсорбциометрия) на прешленни тела и бедрена шийка. Алтернативни методи са количественият ехографски анализ (QUS) на петна кост или кръвно и уринно изследване на маркери на костна обмяна.
При оценка за повишен фрактурен риск се използват различни групи медикаменти, които забавят костното разреждане или увеличават костното формиране.
Хормонозаместителната терапия (ХЗТ) увеличава ли риска от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ)?
Мит: ХЗТ не влияе на сърдечната дейност
Реалност: ХЗТ е свързана с известно увеличение на риска за ССЗ. Рискът от подобни заболявания се повишава по принцип с възрастта и с теглото (индекс на телесна маса – ИТМ). Решение за използване на ХЗТ се взема само при пациенти с нисък риск. Рискът допълнително ще намалее ако се използва трансдермална форма в комбинация с подходящ прогестерон. При по-висок ССЗ риск се търсят нехормонални решения.
Нова група медикаменти за повлияване на симптомите на менопаузата са селективните модулатори на естрогеновите рецептори (SERM). Те активират естрогеновите рецептори в едни тъкани и ги потискат в други. Така се постига „прицелен“ ефект в желаните тъкани. Подобен медикамент е Bazedoxifene.
Как менопаузата влияе на либидото и вагиналната сухота/диспареуния?
Мит: Сухотата и болката са „нормални“ и нищо не може да се направи
Реалност: Вагиналната сухота и атрофията са свързани с понижаването на естрогените, но решение има. Първа линия в периода на перименопаузата са лубрикантите и хиалуроновата киселина. При липса на достатъчен ефект от тях се преминава към използване на локален естроген.
Сравнително нови решения на този проблем са вагинални глобули с DHEA (Prasteron) и Ospemifene (стимулира естрогенните рецептори само във влагалището). Те повлияват генито-уринарните симптоми и по-конкретно вагиналната сухота и уринарните смущения.
Има ли връзка между менопаузата и настроението/тревожността/съня?
Мит: „Brain fog“ и безсънието са необратими
Реалност: Когнитивните и афективни промени често са преходни и се повлияват от сън, физическа активност, хранителен режим и контрол над стреса.
За корекция на вазомоторните симптоми (горещи вълни, нарушен сън) се препоръчват следните групи медикаменти, но под стриктен лекарски контрол:
- SSRIs (Fluoxetine, Sertraline),
- SNRIs (Venlafaxine, Duloxetine).
- Gabapentin
- Fezolinetant (Veoza): изисква се мониториране на кръвни изследвания.
Нужно ли е още контрацепция в перименопаузата и докога?
Мит: В перименопауза „не може“ да настъпи бременност
Реалност: Контрацепция е нужна до потвърдена менопауза (една година след последната менструация). Вътрематочна спирала за контрацепция се препоръчва до 55 г. След това може да се използва вътрематочна спирала с Левоноргестрел за ендометриална защита, напр. при комбинация с естрогенна трансдермална ХЗТ.
Заключение
Менопаузата не е присъда, а етап от живота. Във Вашите ръце е възможността да го изживеете красиво и спокойно. Изискват се ранно откриване на предшестващи симптоми и своевременни корекции в дневните навици.
Правилното менажиране на действията от подготвен екип ще Ви предпазят от неудобствата през този преход.
Запишете час за консултация с д-р Данаил Илиев
ЧРЕЗ SUPERDOC
Източници:
