Наличието на човешки папилома вирус не означава задължително развитие на рак
HPV (човешки папилома вирус) е ДНК вирус, който инфектира кожата и лигавиците. Това е един от най-честите причинители на полово предавани инфекции в света. Около 80% от сексуално активните хора се заразяват с HPV поне веднъж през живота си, но повечето от тях успяват да се самоочистят от него.
HPV инфекцията не причинява оплаквания и отзвучава в повечето случаи спонтанно. Понякога може да доведе до генитални брадавици или да причини клетъчни изменения, които са рискови за развитие на рак след продължителен период на инфектиране.
Колко вида HPV съществуват и кои са опасни?
HPV е семейство от над 200 различни генотипа на човешкия папилома вирус. Около 40 от тях заразяват гениталните и аналните лигавици на човека, докато останалите типове засягат основно кожата (например кожни брадавици по ръцете и ходилата).
Гениталните HPV се разделят на: нискорискови и високорискови според способността им да предизвикват рак.
Нискорискови генитални HPV
Нискорисковите генитални HPV (типове 6 и 11) причиняват предимно доброкачествени образувания като кондиломи (генитални брадавици).
Високорискови генитални HPV
Високорисковите генитални HPV (напр. 16, 18 и др. типове) могат да предизвикат предракови и ракови изменения в клетките при продължителна инфекция. Поне 12 HPV типа са доказано канцерогенни – основно 16 и 18, но също и 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58 и 59 тип.
Как се предава HPV?
Човешкият папилома вирус се предава основно чрез интимен контакт кожа до кожа или кожа до лигавица. Вирусът прониква в организма през микроскопични наранявания по кожата или лигавиците. HPV живее в повърхностните клетки затова може да има предаване на вируса дори без пълноценен полов акт.
Основните пътища за предаване на HPV включват:
- Вагинален сексуален контакт: Най-честият начин за заразяване.
- Анален сексуален контакт: засяга се аналната лигавица.
- Орален сексуален контакт: засяга се лигавицата на устната кухина и гърлото (орофаринкса). Това може да доведе до развитие на орофарингеален рак (рак на устната кухина).
- Контакт кожа в кожа: Вирусът може да се предаде и без проникване – дори допир между гениталии. Презервативите намаляват риска, но не осигуряват пълна защита, тъй като HPV може да инфектира и площи, които не са покрити от презерватива.
- По-редки пътища: Възможно е майка да зарази новороденото си дете по време на раждане.
Важно: наличието на HPV при единия партньор не означава изневяра – вирусът може да съществува в тялото от дълго време, не е възможно да се определи кога и от кого е придобита първоначалната инфекция.
Кога HPV инфекцията става рискова?
След заразяване с HPV, вирусът може да има различни форми на поведение в организма:
Латентна, продуктивна и трансформираща инфекция
1. Пасивна инфекция – вирусът е в клетките, но не причинява клетъчни промени и не се размножава активно. Цитонамазката е нормална, а HPV-тестът може да е положителен.
2. Продуктивна инфекция – вирусът се размножава, но все още не се е свързал с ДНК на клетките. Цитонамазката може да показва леки изменения. HPV-тестът е положителен, но рискът от рак е нисък.
3. Трансформираща инфекция – фаза в която вирусът вече започва да променя клетките, те започват да се делят безконтролно и се увеличава риска от рак. При този вариант се образуват два вирусни белтъка: E6 и E7, чиито анализ се използва за оценка на степента на инфектиране с HPV.
Как изследвания се правят за човешки папилома вирус?
Използват следните изследвания на маточната шийка:
Цитонамазка (PАР тест) или течно-базирана цитонамазка
Цитонамазката (PАР тест) или течно-базирана цитонамазка е основният начин с който се следи за предракови изменения на маточната шийка и за потенциалното им засягане от човешкия папилома вирус. PАР тестът може да покаже изменения дори при липса на симптоми.
Тест за човешки папилома вирус
Изследва се материал от маточната шийка за наличие на HPV носителство. Не се налага да се прави масово, обикновено след 25-30 годишна възраст или при изменения в резултатите от цитонамазката.
Биопсия и колпоскопия
При наличие на съмнителни участъци, се извършва анализ с колпоскоп (увеличителни лещи) за търсене на променени участъци и от тях се взема тъканна проба (биопсия) за хистологично потвърждение и определяне на степента на засягане от човешки папилома вирус.
Има допълнителни изследвания, които показват дали вирусът уврежда клетките или само присъства в тях.
Допълнителни тестове: p16/Ki67 и E6/E7 mRNA
- Тест за p16 и Ki-67 на изследваните клетки – положителният показва висок риск от вирусна трансформация на клетките и прогресия към злокачествено заболяване.
Изследване за p16/Ki67 се препоръчва за оценка на агресивността на вируса.
- E6/E7 mRNA тест. Показва реалната вирусна активност. При положителен тест е налице висок риск от продължаваща инфекция и прогресия.
Тези изследвания са част от съвременната прецизна диагностика и помагат на лекаря да прецени дали е нужно активно лечение, проследяване или само наблюдение.
До какви заболявания води тази инфекция?
Повечето HPV инфекции преминават без сериозни последици. В ~90% от случаите имунната система успява да изчисти вируса в рамките на 1-2 години и инфекцията не оставя трайни увреждания. През този период човек може да няма никакви оплаквания.
Когато инфекцията не се изчисти спонтанно, има риск от развитие на:
Генитални брадавици (кондиломи)
Нискорисковите HPV (типове 6 и 11) причиняват доброкачествени образувания по гениталиите и около ануса – т.нар. остри кондиломи. Те не са животозастрашаващи, но предизвикват дискомфорт, сърбеж и психологически стрес у пациента.
Предракови и ракови изменения (дисплазии)
Близо 100% от случаите на рак на маточната шийка се дължат на човешкия папилома вирус. Процесът е постепенен и затова редовното изследване на цитонамазка помага за своевременно поставяне на диагнозата и ефективно лечение.
Ракови изменения
HPV води и до рак на ануса, влагалището, вулвата, пениса, както и за рак в областта на гърлото (орофарингеален карцином). Най-често в туморите се открива HPV-16 – най-агресивният тип. Развитието на рак обикновено става много години след първоначалната инфекция, като рискът е по-висок при подтиснат имунитет (тютюнопушене, продължителна имуносупресия, HIV и др.).
Как може човек да се предпази от HPV?
Предвид широкото разпространение на HPV, напълно да се избегне рискова ситуация е трудно, но следните мерки значително намаляват вероятността от заразяване:
- Внимателен подбор на интимните партньори. Все по-често в практиката ми срещам двойки, които предпочитат предварителни изследвания преди интимна близост. Това действително ще намали неприятните изненади и дава възможност за изпреварващи действия и предпазни мерки.
- Използване на презервативи. Презервативът намалява вероятността от предаване на вируса, но не я премахва напълно. Въпреки това презервативите са силно препоръчителни, защото освен HPV, предпазват и от други полово предавани инфекции.
- Добра лична хигиена и предпазни средства: използването на собствени чисти кърпи и бельо елиминират и малкия риск от предметно предаване.
- Здравословен начин на живот: Цел трябва да е силният имунитет, който да предотврати HPV заразяване – балансираното хранене, физическата активност и лечение на хронични заболявания, избягване на тютюнопушенето.
- Редовни профилактични прегледи: периодичните гинекологични прегледи с цитонамазка спомагат за навременна диагнози и лечение при наличие на изменения.
- Най-ефективната стратегия за защита срещу HPV е профилактичната ваксинация, а при вече инфектирани лица- имуномодулираща терапия.
Обобщение
Човешкият папилома вирус е изключително разпространен вирус, свързан със сериозни последици за здравето. Имаме шанса да го да контролираме чрез образование, профилактика и навременни медицински грижи. Чрез безопасни сексуални практики, редовни прегледи, добър имунен отговор и особено чрез ваксинация имаме възможност да предотвратим голяма част от свързаните с HPV заболявания.
Повече информация за ваксинацията за HPV и за имуномодулиращата терапия при позитивен човешки папилома вирустест, можете да прочетете в статия, която ще бъде публикувана на 06.08.2025.
Източници: Всички посочени данни и препоръки са базирани на актуални медицински източници, включително информационни ресурси на CDC, Роберт Кох институт, Германия, Национална ръководна група за ваксинация, Германия, както и рецензирани научни публикации.
