Има нужда от информираност, за да знаете как да се предпазите от хламидия и за какви симптоми да внимавате
Хламидията е една от най-честите сексуално предавани инфекции, причинена от бактерията Chlamydia trachomatis. Засяга както жени, така и мъже, но при жените може да доведе до трайни увреждания на репродуктивната система, ако не се лекува навреме.
Наричат я „тиха“ инфекция, защото протича най-често без симптоми, а може да предизвика непоправими щети в тялото на жената.
Добрата новина е че хламидийната инфекция е лечима, но за да няма последици, лечението трябва да е максимално скоро след диагнозата.
В тази статия ще намерите отговори на следните въпроси:
- Какви са симптомите и кога се проявяват?
- Как се предава инфекцията?
- Кои са рисковите фактори за заразяване?
- Как се поставя диагноза хламидия?
- Кой трябва да се изследва?
- Лечение на хламидийната инфекция
- Какви усложнения може да причини нелекуваната хламидия?
- Кога да потърсите лекарска помощ?
- Как да се предпазите от хламидийна инфекция?
Какви са симптомите и кога се проявяват?
Хламидийната инфекция обикновено е без прояви веднага след заразяването. Ако се появят някакви симптоми, то най-често е 1 до 3 седмици след контакт със заразен партньор. При 70–80% от хората няма да се появят никакви симптоми. Това означава, че една жена може да бъде носител и да разпространява бактерията, без да го подозира. Този „тих“ характер на заболяването е причина често то да остава недиагностицирано продължително време.
Типичните симптоми при жените, когато все пак се проявят включват:
- Гноевидно вагинално течение, по-обилно от обичайното.
- Болка и парене при уриниране.
- Сексуален дискомфорт.
- Болка или тежест в ниско в корема и таза.
Тези симптоми не са специфични само за хламидия. Има ги и при други инфекции (напр. гонорея, гъбична инфекция или цистит). Потвърждаването на диагнозата изисква лабораторно изследване. Понякога инфекцията се открива едва след настъпване на усложнения, когато се появяват по-сериозни болки и симптоми. Освен урогениталния тракт, хламидията може да засегне и други места: гърлото (фаринкса), ректума, очите, ставите.
Как се предава инфекцията?
Хламидията не се предава чрез случаен всекидневен контакт (напр. ръкостискане, споделяне на прибори). Необходим е интимен сексуален контакт или пряк допир със заразени секрети или лигавица.
Бактерията се съдържа в гениталните секрети – спермата, влагалищния секрет, както и в цервикалната и уретралната слуз. Заразяването става при контакт с лигавицата на друг човек. Най-често това се случва при секс (вагинален, анален или орален) без използване на презерватив. Инфекцията няма полови претенции – необходимо е единствено директен контакт на заразен и възприемчив партньор.
Друг важен път на предаване е от бременна майка на нейното бебе по време на раждане. Ако жената има нелекувана хламидийна инфекция и роди по нормален път, новороденото може да се зарази при преминаването си през родовия канал. Това вертикално предаване води до сериозни рискове за бебето.
Безсимптомните носители на инфекцията са с основна роля в разпространението на заболяването. Заразените могат несъзнателно да предават инфекцията на своите сексуални партньори, докато самите те остават безсимптомни.
Помнете – лечението на тази инфекция не създава имунитет и може да настъпи повторно инфектиране при нова среща с бактерията.
Поради всички тези причини е от решаващо значение е да използват защитни мерки и след рискови контакти да се правят изследвания.
Кои са рисковите фактори за заразяване?
Всеки сексуално активен човек може да се зарази с хламидия, ако не се предпазва. Рискови фактори са:
- Млада възраст: Тийнейджърите и младежи под 25 години са най-уязвими.
- Географски разлики. Честотата на хламидийната инфекция е по-голяма в северните страни. В България честотата на заболяването е около 1 на 1000 души, като около 76 % от положителните проби са при мъже. Това означава че голям процент от заразените жени не са диагностицирани!
- Честа смяна на партньори или наличието на няколко едновременни сексуални партньора.
- Липса на бариерна защита. Презервативите (мъжки или дамски) създават бариера, която спира пренасянето на бактерията.
- Съпътстваща полово предавана инфекция. Това може биологично да улесни придобиването на хламидия.
- Липса на регулярни прегледи. Тъй като хламидийната инфекция е често безсимптомна, се диагностицира с голямо забавяне.
Как се поставя диагноза хламидия?
В настоящето се използват PCR тестове за откриване на ДНК на Chlamydia trachomatis в проба от пациент. Най-често се изследват:
- Вагинален и цервикален (от матичнта шийка) секрет;
- Урина;
- Секрет от уретрата на мъж или жена;
- Гърлен секрет.
Ако тестът открие наличие на ДНК на Chlamydia trachomatis, диагнозата се потвърждава. Тези тестове са високо специфични – фалшиво положителни резултати са практически невъзможни.
Кой трябва да се изследва?
Препоръчвам изследване за хламидия на:
- Жени с честа смяна на партньорите или след случайни контакти.
- Бременни жени с рисково поведение.
- Наличие на съмнителни симптоми или оплаквания.
За хламидийната инфекция важи правилото „По-добре един тест повече, но диагноза на време“.
Лечение на хламидийната инфекция
Лечението е с антибиотици. Навременно започнатото лечение води до пълно излекуване без последици. При неусложнени хламидийни генитални инфекции се препоръчва:
- Азитромицин – еднократна доза от 1 g през устата (еднократно) или
- Доксициклин – 100 mg два пъти дневно за 7 дни.
Изборът зависи от индивидуални фактори при всеки пациент.
При усложнени инфекции (напр. тазово-възпалителна болест или Lymphogranuloma venereum – рядка форма, причинена от определени щамове хламидия) се налагат по-продължителни курсове и понякога комбинация от антибиотици.
Прекъсване на лечението или пропускане на дози може да доведе до персистиране на инфекцията и развитие на резистентност към антибиотиците. Обичайно оплакванията бързо намаляват в рамките на няколко дни от започване на лечението, но лечението не трябва да се прекъсва преди завършване на целия курс.
Изключително важно при терапията на хламидия е да се лекуват едновременно всички сексуални партньори, за да се избегне повторна инфекция.
Контролно изследване се прави след 4-8 седмици. При реинфекция (най-често повторно заразяване от нелекуван партньор), се налага нов курс на лечение. Преболедувалите не създават имунитет!
Какви усложнения може да причини нелекуваната хламидия?
Хламидийната инфекция при жените засяга репродуктивното им здраве, защото неразпозната и нелекувана, може да прогресира до тежки усложнения:
- Тазово-възпалителна болест (ТВБ): инфекцията се разпространява към матката, маточните тръби и към кухината на таза. Образуват се сраствания и се стига до запушване на маточните тръби. Това може да доведе до: стерилитет, извънматочна бременност или до хронични постоянни болки.
- По време на бременност, инфекцията може да доведе до: преждевременно пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото.
- При заразяване на новороденото, най-често се засягат очите и дихателната система на бебето.
При мъжете най-честите последици от хламидийната инфекция са:
- Епидидимит– възпаление на тръбопроводите, които превеждат сперматозоидите от тестисите
- Стерилитет, който е следствие от епидидимита
- Увреждане на уретрата със симптоми на болезнено уриниране.
При двата пола хламидийната инфекция може да активира имунната система и да доведе до възпаление на ставите (реактивен артрит, синдром на Райтер), възпаление на очите и сраствания и възпаление около черния дроб (синдром на Fitz-Hugh-Curtis). Обикновено ставните оплаквания се появяват седмици след гениталната инфекция и могат да отшумят постепенно, но в някои случаи остават хронични.
Ранното откриване, правилното лечение и проследяването на пациентките водят до пълно излекуване и избягване на дългосрочните последици.
Кога да потърсите лекарска помощ?
Потърсете медицинска помощ при най-малкото съмнение:
- при симптоми за инфекция: необичайно течение, парене при уриниране, болки ниско в корема, кървене след секс или между менструациите, болка по време на полов акт, или дори само вагинален сърбеж без ясна причина.
- при рисков сексуален контакт. Поради по-дългият инкубационен период, изчакайте минимум 7-10 дни, а най-добре ~14 дни след съмнителния контакт и направете тест.
- при планиране бременност и наличие на рискови контакти.
Как да се предпазите от хламидийна инфекция?
Моите съвети за предпазване са:
- Практикувайте безопасен секс. Презервативите са най-ефективното средство за предпазване от хламидия. Правилната и постоянна употреба на презерватив намалява риска от заразяване. Но дори те не осигуряват 100% защита (няма метод с абсолютна гаранция).
- Подхождайте отговорно и подбирайте партньорите си. Ограничаването на броя на паралелните връзки и избягването на случайни контакти без защита значително намалява риска.
- Редовни профилактични прегледи. Изследването за хламидия няма да ви предпази директно от заразяване, но е ключова превантивна мярка срещу усложненията и по-нататъшното разпространение.
- Стриктно провеждане на предписано лечение за хламидийна инфекция, с необходимия контрол след него.
Моето послание към Вас
Единственият начин да избегнете хламидия е да предпазите себе си чрез безопасен секс и да се изследвате навреме.
Подхождайте отговорното към сексуалното си здраве – използвайте предпазни средства и провеждайте редовни профилактични прегледи. Това ще сведе до минимум риска от хламидия и нейните усложнения.
Ако намирате статията за полезна, споделете тази информация с Вашите приятели. Понякога една навременна стъпка променя цялото бъдеще.
Запишете час за консултация с д-р Данаил Илиев
ЧРЕЗ SUPERDOC
