Спонтанният аборт е плашеща мисъл за всяка забременяла жена. Кои са причините и какво поведението при съмнение или при доказан спонтанен аборт? Кои са стъпките по които трябва да се премине след такова събитие?
Няма бременна жена, която да не очаква с трепет първата ехография след положителния тест за бременност. В желанието да се уверят че „бебето е там“, много жени предприемат такъв преглед веднага след положителния тест. Истината е че при липса на оплаквания (болки или кървене), първата ехография на матката трябва да се направи не по-рано от 7.-8. седмица на бременността, което е около 50-60 дни от първия ден на последната менструация.
Спонтанният аборт се среща по-често отколкото си мислим. Това обаче не го прави по-малко болезнен за преживелите го. Част от спонтанните аборти настъпват преди жената да разбере че е бременна- т.нар. биохимична бременност.
Целта ми с тази статия е да напътствам всяка жена която се сблъсква с това събитие какво може и какво трябва да се прави, както и кога не се налагат допълнителни действия.
Какво е спонтанен аборт?
Спонтанен аборт е спиране на развитието на бременността през първите 20 седмици на бременността.
Около 10 до 20 процента от ехографски потвърдените бременности завършват със спонтанен аборт и повече от 80 процента от тези загуби се случват преди 12 седмици. Ако се включат всички случай на бременност (с положителен тест за бременност, преди първи признаци на бременност, т.нар. химическа/биохимическа бременност), честотата на спонтанните аборти достига до 30%, а според някои автори и до 50 % от всички бременности. Рискът от спонтанен аборт намалява значително с напредване срока на бременността.
Признаци на спонтанен аборт
Тези признаци са основание да се потърси специализирана АГ помощ, но не означават задължително спонтанен аборт, могат да са признак и само за по-лек проблем по време на бременността:
Кървене и/или генитално зацапване. Вагиналното зацапване или кървене обикновено е първи признак за риск от спонтанен аборт. Разбира се не всяко вагинално кървене задължително означава спонтанен аборт.
Болка в корема. Болката може да бъде остра, спазматична, постоянна или да е като пробождане. Всяка по-сериозна болка изисква установяване на причината й. Тя може и да не е свързана с бременността, а с червата, пикочен мехур и др.
До появата на ембрион или поне жълтъчно мехурче в кухината на матката, наличието на болка и/или вагинално кървене трябва да не се подценяват и да се мисли вкл. за извънматочна бременност.
При Rh-отрицателни жени, наличието на по-съществено кървене изисква и приложение на инжекция с Rh имуноглобулин в рамките на два или три дни след кървенето, освен ако бащата на бебето също не е Rh-отрицателен.
Спонтанният аборт може да настъпи и без никакви признаци и да се установи само въз основа на отклонения в ехографския находка в матката – липса на развит ембрион (т.нар. кухо яйце), липса на сърдечна дейност (т.нар. мисед аборт). Появата на болки или кървене в тези случаи може да настъпи седмици след спиране на развитието на ембриона.
При съмнение в адекватното развитие на бременността, се проследяват кръвните нива на хормона на бременността – човешки хорион-гонадотропин.
Какво причинява спонтанен аборт?
Има много митове по тази тема. Истината е че 50 до 70% от спонтанните аборти в ранна бременност са случайно събитие, причинено от хромозомни аномалии на яйцеклетката, сперматозоида или образувалия се ембрион. Обратно: стрес, физически упражнения, сексуални контакти и употреба на противозачатъчни хапчета преди забременяване не причиняват спонтанен аборт.
Друга голяма група причини са нарушенията в имплантацията на оплодената яйцеклетка в лигавицата на матката. Това може да се дължи на отклонения в ендометриалната структура (предшестващи интервенции на матката- кюретажи, операции, ендометриоза, както и на инфекция в мат. кухина).
Неадекватни стойности на пролактин, прогестерон, ТСХ (хормон на щитовидната жлеза) също увеличават риска от спонтанни аборти.
Рискови фактори за спонтанен аборт
По-важните рискови фактори са:
Напреднала възраст: При по-възрастните жени има по-често отклонения в качеството на яйцеклетката и от тук се увеличава риска от спонтанни аборти. Всъщност 40-годишните са около два пъти по-рискови за спонтанен аборт от 20-годишните.
Анамнеза за спонтанни аборти: Жените, които са имали два или повече последователни аборта, са по-склонни от други жени да направят спонтанен аборт отново.
Хронични заболявания: Зле контролиран диабет, автоимунни заболявания (като антифосфолипиден синдром или лупус) и хормонални нарушения (като синдром на поликистозни яйчници) са някои от състоянията, които могат да увеличат риска от спонтанен аборт.
Проблеми с матката или шийката на матката: наличието на определени вродени аномалии на матката, тежки сраствания в кухината на матката или слаба или необичайно къса шийка на матката (известна като цервикална недостатъчност) увеличава шансовете за спонтанен аборт.
Наличието на балансирани хромозомни аномалии при партнорите увеличава риска от генетично несъоответсвтие при ембриона и от там увелчава риска от спонтанени аборти.
Инфекции. По-висок риск от спонтанен аборт има при инфекции с листерия, паротит, рубеола, морбили, цитомегаловирус, парвовирус, гонорея, ХИВ и някои други инфекции. От друга страна наличие на гъбички във влагалището или стрептококи, анаеробни бактерии не увеличат риска от спонтанен аборт, но разбира се е препоръчително да се лекуват.
Пушене, употреба на алкохол и наркотици като кокаин и MDMA (екстази) по време на бременност може да увеличи риска от спонтанен аборт. Някои проучвания показват, че високите нива на консумация на кофеин също повишават риска от спонтанен аборт.
Медикаменти: Някои лекарства са свързани с повишен риск от спонтанен аборт, така че при планиране на бременност приемът на медикаменти трябва да бъде обсъден с акушер-гинеколог. Това важи включително за нестероидни противовъзпалителни средства като ибупрофен и аспирин.
Токсини от околната среда: Факторите от околната среда, които могат да увеличат риска, включват олово; арсен; някои химикали, като формалдехид, бензен и етилен оксид; и големи дози радиация или анестетични газове.
Затлъстяване: Някои проучвания показват връзка между затлъстяването и спонтанния аборт.
Диагностични процедури: Има леко повишен риск от спонтанен аборт след хориална биопсия и амниоцентеза, която може да се извърши за диагностично генетично изследване на ембриона/плода.
Кратък интервал между бременностите: Рискът от спонтанен аборт е по-висок, ако интервалът между бременностите е по-кратък от три месеца.
Поведение при съмнение за спонтанен аборт
Трябва да се направи своевременно гинекологичен преглед и ехография. До пристигането в клиниката, при наличие на болки може да приеме спазмолитик (Но-Шпа, Папаверин, Бусколизин). На този преглед в зависимост от находката, може да се назначи извършване на кръвни изследвания в т.ч. за хормона на бременността (ЧХГ) и да се наложи повторението му след два до три дни, за да се проследи дали нивата му се повишават, както трябва.
Ехографията и гинекологичният преглед имат за цел да установят причината за болката и кървенето, да установят къде се развива бременността (в матката или извън нея), да се установи степента на развитие на ембриона, дали има сърдечна дейност, дали има образуван хематом (съсирек) в матката. Трябва да се измери дължината на маточната шийка, да се търсят признаци или не за вътрематочна инфекция.
УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТРАКЦИЯ НА МАТКАТА, ХЕМАТОМ ОКОЛО ЕМБРИОНА ИЛИ ДРУГО ОТКЛОНЕНИЕ ОТ НОРМАЛНАТА ЕХОГРАФСКА НАХОДКА НЕ ОЗНАЧАВАТ СПОНТАНЕН АБОРТ, А СА САМО ПРИЗНАЦИ ЗА ПОТЕНЦИАЛНА ЗАПЛАХА. ТОВА ИЗИСКВА АДЕКВАТНО ПОВЕДЕНИЕ И ЛЕЧЕНИЕ, А НЕ ПАНИКА И СТРАХ.
Какво е поведението при доказан спонтанен аборт?
Поведението при спонтанен аборт е твърде различно в зависимост от срока на бременността, степента на развитие на ембриона, наличието на хематом, инфекция. Не на последно място от съществено значение е къде се развива бременността – в или извън матката.
В ранните срокове на бременността при спонтанен вътрематочен аборт, бременността се прекъсва спонтанно в рамките на седмица от установяването му. В тези случаи с известно закъснение започва генитално кървене и менструално подобни болки. Може да са малко по-силни от менструалните, особено ако бременността е по-напреднала – свързано е с отделянето на продуктите на зачеването- ембрионалната тъкан и околоплодните обвивки.
Втори вариант за поведение е медикаментозното прекъсване на бременността. То има своите ограничения, свързани със срока на бременността. Препоръчва се прилагане на медикаменти, с които да се предизвика самоочистване на мат. кухина до 9-та гестационна седмица (63. ден от първия ден на последната менструация)
Трети вариант е хирургична процедура за отстраняване на тъканите на неразвиваща се бременност. Това се прави чрез дилатация на маточната шийка и аспирация на съдържимото от маточната кухина. Това се препоръчва при наличие на обилно кървене и болки или при срок на бременността след 9. гестационна седмица. Също така тази процедура се използва и при необходимост от генетичен анализ на ембриона за нуждите на последващо уточнение на причините за спонтанния аборт.
След такава процедура, ако сте с Rh-отрицателна кръвна група, се налага инжекция с Rh имуноглобулин, освен ако бащата на бебето също не е Rh-отрицателен.
Поведението при доказана извънматочна бременност (което ще бъде разгледано в отделна статия) е лапароскопска операция или консервативно лечение с Метотрексат.
След спонтанния аборт…
Независимо от начина за прекъсване на бременността, след нея има леки менструални болки в рамките на два-три дни, както и слабо менструално-подобно кървене за около седмица. За тези болки може да се приемат нестероидни противовъзпалителни таблетки като Ибупрофен, Аулин, Парацетамол, Аналгин. Трябва да се избягват сексуални контактни, посещение на водни басейни, сауни и тежки физически упражнения до окончателно спиране на кървенето.
При признаци за повторно засилване на гениталното кървене, засилване на болките в областта на матката, повишаване на температурата или поява на генитално течение с неприятна миризма, трабва своевременно да се потърси лексраска помощ, за уточнение на причините за тези симптоми.
Риск от нов спонтанен аборт
Всяка жена след спонтанен аборт има притеснения да не се повтори отново. В повечето случаи обаче следващите бременности ще завършат с раждане. Повече изследвания се извършват при жени над 35 год. възраст и повече от два спонтанни аборта, както и при жените със съпътстващи рискови фактори, посочени по-горе. В определени ситуации, като например спонтанен аборт през второто тримесечие или преждевременно раждане в началото на третото тримесечие поради отслабена шийка на матката, се препоръчва консултация със специалист за високо-рискови бременности.
Кога може да се забременява след спонтанен аборт?
При напълно спонтанно приключване на бременността или при медикаментозно прекъсване на неразвиваща се бременност, период от един – два месеца са достатъчни за възстановяване и последващо забременяване. При инструментално прекъсване на бременността, се препоръчва да се изчака 3-5 месеца до пълно възстанояване на функционалността на маточната лигавица.
Периодът на изчакване до следващата бременност може да се използва за провеждане на уточняаващи изследвания – инфекции, генетични изследвания, хормони и т.н.
Ако имате конкретни въпроси по тази или друга тема, касаеща вашата бременност или раждане, можете да се свържете с мен чрез посочените в сайта форми: Запиши Час или Задай Въпрос.
Използвани са материали и от www.babycenter.com
Снимки: freepik
