Защо анемията е опасна през бременността?
Анемията е проблем, който засяга 1/3 от бременните. Тя може да има неблагоприятни последици за майката (умора, слабост, усложнения при раждане) и за плода (риск от преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, проблеми в неонаталния период и изоставане в нервно-психичното развитие). Ето защо темата е важна за всички бременни!
Нормалният хемоглобин при жените е около 120-150 g/l. При анемия той се понижава. Това води до намаленa обмяна на кислород и въглероден диоксид между клетките и белия дроб.
През бременността настъпва „физиологична анемия“, поради разреждане на кръвта, но за анемичен синдром се говори при спадане на хемоглобина под 105-110 g/l.
В тази тема ще намерите отговори на следните въпроси:
- Кога се развива анемия през бременността?
- Какви са признаците и симптомите на анемия при бременните?
- Какви са причините за анемия през бременността?
- Как се поставя диагноза анемия през бременността?
- Необходима ли е консултация с хематолог?
- Как се лекува анемия при бременност?
- Как да избегнете анемията?
Кога се развива анемия през бременността?
Кога и дали ще се развие анемия през бременността зависи основно от хранителния режим и железните запаси в тялото на жената. Ако има скрит недостиг на желязо преди бременността, анемията ще се прояви още в първите месеци след забременяване. Нуждата от желязо се увеличава значително през бременността – необходими са около 30-60 mg допълнително желязо ежедневно.
Физиологичното „разреждане на кръвта“ започва рано, но значима анемия най-често се среща през 2-ри триместър. Затова именно тогава (около 24–28 гестационна седмица) се провеждат по-задълбочени изследвания за анемия при бременните. Разбира се анемия може да възникне по всяко време.
Какви са признаците и симптомите на анемия при бременните?
Леката анемия често протича без специфични оплаквания – лесна умора и отпадналост, чувство на слабост или замайване, както и задух при физическо натоварване.
При задълбочаване на анемията могат да се появят бледа кожа и лигавици, студени крайници, както и учестен пулс или понижено кръвно налягане. Симптомите се засилват при рязко изправяне – с усещане за причерняване (ортостатичен световъртеж).
За тежката желязодефицитна анемия е характерен феноменът „пика“ – извратен апетит, с натрапчиво желание за ядене на пръст, глина, тебешир или лед.
Не забравяйте, че много от тези оплаквания (умора, задух, световъртеж) се срещат и при нормалната бременност или се дължат на други причини. Затова е нужна консултация и изследвания, за да се потвърди дали симптомите се дължат на анемия.
Какви са причините за анемия през бременността?
Най-честите причини за анемия при бременност са дефицит на основните вещества, които изграждат хемоглобина – желязо, фолиева киселина и витамин B₁₂.
Желязодефицитна анемия
Недостатък на желязо е причината за анемия при 75–90% от бременните. Бременността значително увеличава нуждите от желязо (около 1000 mg за цялата бременност). Ако диетата не осигурява достатъчно желязо или майката няма запас в депата си, ще се развие анемия.
Дефицит на фолиева киселина
Недостиг на фолиева киселина е втората по честота причина за анемия през бременността. Фолиевата киселина участва в образуването на еритроцитите. При недостатъчен прием или повишена консумация може да се развие мегалобластна анемия от фолатен дефицит. За това Ви препоръчвам приемът на фолиева киселина да продължи през цялата бременност.
Дефицит на витамин B₁₂
Витамин B₁₂ също участва в кръвотворенето. При строг вегетариански или веган режим без добавки или при нарушено усвояване може да се стигне до мегалобластна анемия от дефицит на B₁₂. Най-често се среща при жени вегани и вегетарианци.
Кръвозагуба и други по-редки причини
- По-голяма кръвозагуба. При бременността, по-големи кръвоизливи (напр. частично отлепване на плодния сак или плацентата или при тъканна травма) могат бързо да причинят анемия. Хронична кръвозагуба преди бременността (обилни менструации, чести кръводарявания, язви с кървене) също води до изчерпване на желязото в депата и анемия още в началото на бременността.
- По-редки причини. Някои хронични заболявания (бъбречни, чернодробни, автоимунни болести) са свързани с нарушено кръвообразуване. Бета таласемията е наследствено кръвно заболяване, което засяга около 3,6% от българите. Свързано е с анемия през целия живот, която се задълбочава при бременност. Бременните жени с бета-таласемия трябва да подлежат на стриктен контрол на хемоглобина. По-редки причини за анемия са сърповидно-клетъчна анемия и инфекциозните заболявания с повишена температура.
Как се поставя диагноза анемия през бременността?
Лабораторните изследвания са единственият надежден начин за поставяне на диагноза анемия. При регистрацията на бременната, се прави първоначален анализ на пълна кръвна картина – измерват се хемоглобин, хематокрит и еритроцитни индекси. Това ни служи като отправна точка за сравнение със следващите измервания, както и ни дава информация за железния запас в тялото. Обичайно кръвните показатели се проверяват на всеки три месеца, както и винаги при наличие на симптоми или оплаквания.
При нисък хемоглобин, следващата стъпка е да се изясни видът и причината за анемията. В помощ са измерването на нивата на серумно желязо, серумен феритин, витамин B₁₂, понякога и фолиева киселина. Анализът на средния обем на еритроцитите (MCV) също насочва лекаря за причина за анемията.
Освен тези специфични тестове, понякога се правят допълнителни изследвания: напр. билирубин, LDH, хаптоглобин при съмнение за хемолиза (разрушаване на еритроцити), креатинин. Този подход позволява да се насочим към правилно лечение на анемията.
Необходима ли е консултация с хематолог?
Леките форми на анемия, особено желязодефицитната, се проследяват и лекуват от акушер-гинеколога. Специализирана консултация с хематолог е нужна ако:
- Причината за анемията не е ясна или не се повлиява от лечение;
- Анемията е тежка – Hb под 70–80 g/l;
- Подозира се наследствена или хемолитична анемия (таласемия, сърповидно-клетъчна анемия или др.)
Как се лекува анемия при бременност?
Лечението зависи от вида и тежестта на анемията. Добавят се елементите, които са в недостиг или се лекува заболяването, което води до анемия.
Лечение на желязодефицитна анемия
Използват се железни препарати, като първи избор са пероралните железни добавки (таблетки или сироп съдържащи железен сулфат, глюконат или др.). Обичайната доза е 60–120 mg желязо дневно, което е повече от съдържанието на желязо в пренаталните мултивитамини (27 – 30 mg).
Железните препарати трябва да се приемат на гладно с вода или сок, като витамин C (напр. цитрусов сок) подобрява усвояването, а комбинация с млечни храни, кафе или чай го влошава (калцият и танините пречат на абсорбцията). При стомашно-чревен дискомфорт (запек, гадене), Ви препоръчвам да се премине към прием през ден вместо всеки ден.
При по-тежка анемия или в края на бременността, когато остава малко време до раждането, се предпочита венозно лечение. В България разполагаме с венозни форми (съдържат желязна карбоксималтоза), които позволяват бързо възстановяване на желязото. Обикновено са достатъчни 1–2 инфузии, за да се компенсира дефицитът и да се запълнят железните депа на майката и плода.
Лечение на фолиеводефицитна анемия
Приема се фолиева киселина в лечебна доза – 1 mg дневно през устата. Тази доза е по-висока от профилактичната (0.4 mg) и обикновено води до бързо подобрение в кръвната картина в рамките на няколко седмици.
Лечение на B₁₂-дефицитна анемия
Ако се потвърди недостиг на витамин B₁₂, се препоръчва допълнителен прием на витамин B₁₂. Обикновено се прилагат перорални препарати витамин B₁₂ (Цианкобаламин 1000 µg дневно), а при липса на задоволителен ефект и венозно/мускулно лечение през няколко дни.
Лечение при хронични заболявания и наследствени анемии
Лекува се основното заболяване, което води до анемия. При бъбречна недостатъчност, може да се приложи еритропоетин (хормон за стимулиране на кръвотворенето) и желязо, под контрол на специалист. При най-тежките форми на анемия, както и при сърповидноклетъчна анемия или бета таласемия може да се прибегне до частични обменни кръвопреливане. Решението за трансфузия зависи не само от нивото на хемоглобина, но и от общото състояние на жената или плода.
Цел на лечението е хемоглобинът да се възстанови над 110 g/l преди раждането. След постигнато подобрение обикновено се препоръчва да се продължи с поддържащ прием на добавки поне още 3 месеца, за да се попълнят изчерпаните депа в организма.
Как да избегнете анемията?
Анемията до голяма степен може да се предотврати. Основните насоки за профилактика са:
Хранене и прием на витамини
Балансирано хранене, богато на желязо и витамини: Бременната трябва да се храни пълноценно, включвайки храни с високо съдържание на желязо, фолиева киселина и витамин B₁₂: червени меса, черен дроб, яйца, риба, бобови растения (леща, боб), тофу, спанак и други листни зеленчуци, ядки и сушени плодове. Това помага за поддържане на железните запаси и намалява риска от дефицит. Витамин C (цитруси, чушки, домати) в храната подобрява усвояването на желязото, затова е добре богати на желязо храни да се комбинират с източници на витамин C. Не приемайте заедно с желязото храни, които затрудняват усвояването му – чай, кафе и млечни продукти.
Прием на мултивитамини. Ежедневният им прием през бременносттазначимо намалява риска от анемия до раждането. Световната здравна организация (СЗО) препоръчва прием на 30–60 mg желязо + 400 µg фолиева киселина + 2-9 µg витамин B₁₂ дневно за всички бременни за профилактика на анемията. При установен дефицит са необходими и по-високи дози. Препоръчително е приемът на мултивитаминните препарати да започне поне 1-3 месеца преди забременяването с цел запълване на депата в тялото.
Редовни прегледи и проследяване
Редовни прегледи и изследвания. Внимателното медицинско наблюдение гарантира, че ако хемоглобинът започне да спада, това ще се установи рано и ще се коригира своевременно. Редовните консултации позволяват също да се следи тегло, кръвно налягане и състоянието на плода – косвени показатели, които могат да насочат към анемия.
Лечение на хронични заболявания. Препоръчва се хроничните заболявания (напр. бъбречни, чернодробни, автоимунни), да бъдат максимално добре компенсирани преди и по време на бременността. Препоръчва се попълване на железните депа преди забременяването.
Мерки по време на раждане и след раждането
По време на раждане се приема за норма атравматичното му водене. Така се осигуряваме щадящо раждане с минимален риск от травми и кървене.
За избягване на нисък резерв на желязо в тялото на новороденото се препоръчва късно клампиране на пъпната връв след раждането. Според критериите на СЗО (WHO), Кралският колеж по акушерство и гинекология (RCOG), Американският колеж по акушерство и гинекология (ACOG) клампирането на пъпната връв трябва да се отложи между 30 сек. до 3 мин след раждането.
След раждане на жени с анемия, се препоръчва да продължат приема на желязо за поне още 4- 6 седмици.
Вместо заключение…
Следвайте тези препоръки през бременността, за да избегнете значима анемия или да тя да бъде коригирана навреме.
Това ще Ви помогне за по-лека бременност, по-малко рискове при раждането и за осигуряване на новороденото на добри изходни запаси от желязо.
Запишете час за консултация с д-р Данаил Илиев
ЧРЕЗ SUPERDOC
Използвани източници:
